Hollow

So hollow inside... hollow... with a friend so close once... to have grown so far apart... so hollow... so dark... so sorrowful deep down inside...
Days swelling with gray lead, seeing how dirty people live...
Колко грозни са повечето хора, разядени отвътре сякаш от отрова...
Арогантни, егоисти, жадни да надвият те, да вземат всичко твое...
Колко рядко намират се души красиви, които с нежността си те даряват,
приятелството си на тях дарил си, но времето... времето и туй разяжда...
сякаш никога не било е... и празен те оставя... колко жалко... колко мъка...
Сякаш проклет си бил нещо красиво, кое имал си за миг, да бъде ти отнето...
да изгубиш от малкото души красиви поредната една...
как да не стичат се сълзите ти горещо в нощната тъма?...

1 comment:
Realnosta!
Post a Comment