Upon a blasphemous night
my knife slices the sky's abyss
Fear my smile's might
for it is death it brings
2015/06/06
2011/11/22
God? Where is all your love?
публикувано от
nebula
в
14:46
0
коментар(а)
етикетъ: Вопъл, Огнен възглас
2010/02/18
пламък, следвай ме, върви с мен, все напред, да изгорим този мръсен свят, окалян с кървави сълзи и потните слюнки на нещастните плебеи...
публикувано от
nebula
в
22:52
0
коментар(а)
етикетъ: Огнен възглас
2009/11/01
a pit in hell this is,
yet a pit in hell would have been better
fighting over copper coins,
each other's flesh tear they apart
no coins finally are left now,
dirty, homeless, to death they'll starve
no rat race here - only evil,
mindless creatures in an ugly act of life
публикувано от
nebula
в
18:28
0
коментар(а)
етикетъ: Огнен възглас
2009/07/04
грозни протеинови обвивки
лицемерни празни, грозни протеинови обвивки... мислещи се за хора.
отвратена съм. от всички и всички.
лицемерието, тайния сексуален живот, изневерите, било то със жени или мъже, този безумен неутолим глад винаги за ВСИЧКО и по МНОГО, без дори да ги интересуват чувствата ти, това, че те карат да се чувстваш като употребен парцал, защото ти за тях си просто поредната дупка, с която се опитват да си доставят удоволствие, което никога не им стига, защото и те не знаят какво точно искат и от какво имат наистина нужда, за да утоли безумния им глад.
в края на краищата се оказва, че на всички просто им е все тая, така или иначе, стъпкват ти чувствата, сърцето, достойнството, и продължават напред сякаш нищо не е станало, никога нищо не се е случило и не е било.
изпълва ме самота, и в същото време - безмерна, безмерна погнуса от всеки, която не може да бъде преодоляна. отвращавам се. гади ми се....
ще си стоя в онзи, дугия ад - празния.
публикувано от
nebula
в
09:42
0
коментар(а)
етикетъ: Вопъл, Огнен възглас, собствени въплъщения
2009/06/30
пародия
усмихваш ми се, питаш как съм.
добре съм, шегувам се аз.
любезна, усмихнато и жизнено, бодро крача напред. спирам рязко. насредата на широкия булевард на усмивките. и маската разтича се като восък по лицето.
не, не съм добре! не, не съм щастлива! не, не се усмихвам! тъжна съм. гняв в мен гори. искам да разрушавам! да изпепелявам всичко край себе си, и да сея смърт! смърт за всички тез двуноги твари, вонящи на лицемерие като клоака пълна с лайна! а наричат се хора! Хора, ха!
нищо човешко не останало е в тези подути, гнусни обвивки. само презрение един към друг, фалшиви усмивки. всеки отвътре кух е, и пълни ямите и празнините с ушна кал, или ферментирали фекалии. замества чувствата с никому ненужни любезности, а в сенките намира утеха в изгодата. използвачи! и какво, като изстискате от мен нещо, което така или иначе не ви трябва!? чувстваш се по-добре, като си откраднал частичка от мен? тя и без това е изгнила! както и целият свят, изграден от жалки илюзии.
омръзна ми да се давя насред море от мъртъвци. трупове проклети, които си мислят, че още живеят!
публикувано от
nebula
в
00:02
0
коментар(а)
етикетъ: Вопъл, Огнен възглас, собствени въплъщения
2007/07/16
Ден наш, родина наша, бъдеще...
Смрад на разлагащи се от алкохол вътрешности рано сутрин. Вонята носи се на метър от източника си гноящ, мъж на почти средна възраст, добре облечен.
Млади хора, умни, интелигентни, разследвани защото са използвали правото си да изкажат свободно своето мнение. Възмутени и отвратени от "градивната" дейност на държавния апарат, стъпкващ всеки мислещ индивид, отправили са те очи с огорчение някъде там, навън, дирещи свобода.
Възмущение. Отвращение. Кипяща кръв. Гняв. Бликащи мисли и стиснати зъби.
Улици мръсни, пълни с все повече бездомни клети души.
Масите от хора озверели, ожесточени, затъпели, изнервени и изморени в сивото притискащо ги ежедневие крещят обезумели "Хляб и зрелища!" докато не Рим, а България гори.
Аз усещам... а ти усещаш ли мириса на напиращата революция? :>
публикувано от
nebula
в
11:03
0
коментар(а)
етикетъ: Огнен възглас
2006/11/06
Ухилени кубинки
С ехидна усмивка на устни и крака, обути в кубинки, тържествено сложени на бюрото, гледаш с насмешка тях, хората - ухилени лицемерно и капещи мас индивиди, съскащи скришом ... Къде е отишло човешкото - красивото, доброто, възхвалявано векове наред от поета? Изядено или прогнило, къде ли тъне в прах? ;)
А може би пръстта погълнала го е с костите белеещи на всички онези Личности, кои погинали са за чуждото добро... без грам благодарност от всичките малки човечета с големи амбиции?
(Може би и стремежът към познание последвал го е, щом стада разхождат се сега, наместо личности...)
I think I miss two pieces of my galaxy - my dark half and a sun... Anybody found them? :/
публикувано от
nebula
в
00:55
0
коментар(а)
етикетъ: Огнен възглас
2006/10/26
2006/10/09
Atomic Laughter
happy little atom bombs, cheerful, cheerful days,
laughing, laughing, people laughing all the way
amongst the happy little atom bombs, laughing...
BANG!
Честити наченки на Третата Световна Война...
Тук сме все още, тук сме, деца!
Но докога ли, въпрос на колко е да разберем?
С бомби атомни играйкат си някои бащи,
и те деца били са, но дали, дали да им простим?
The atomic monster grows...
публикувано от
nebula
в
10:59
1 коментар(а)
етикетъ: Огнен възглас
2006/08/12
"Ставай! Съмна вече!"
... Лежи там, на пейката на трамвайна спирка. Свита и сгушена в стара дреха, положила посивялата си глава на някаква торба наместо възглавница. Сивото небе сякаш тихо въздъхва с жал, гледайки я, малка, стара, свита на кълбо под олющения навес. До краката й изцапан малък сак стои самотно - явно малкото й вещи се спотайват на неговото дъно.
Хора минават по тротоара, прескачайки локвите. Някои я поглеждат с презрение, други с погнуса, сякаш виждат мръсна дрипа, въргаляща се в краката им и заплашваща чистотата на техните обувки.
Спретнат възрастен мъж, висок и едър, с бодра крачка пристъпва към спирката с бастуна си в ръка, който явно все още не му е съвсем нужен. Бялата коса на леко оплешивяващото теме някак си не успява да изглежда така унило както нейната посивяла глава. Явно устремен към пейката, той я вижда там, сгушена в старата й дреха. Навъсените му вежди се събират и виква той грубо "Съмна вече, ставай! Съмна вече отдавна."
Сепва съня й, тя се изправя до седнало положение и видимо потръпва. Хладно е, а сивото небе все още гледа натежало, готово да изсипе своите сълзи в порой. А той отново повтаря "Съмна се вече!", нескрит упрек в гласа му. Къде се е чуло и видяло то да се оспива така някой? И то на трамвайната спирка, сгушен в старата си дреха! Безсрамие!....
публикувано от
nebula
в
01:31
0
коментар(а)
етикетъ: Огнен възглас
2006/07/25
Die, my darling, die

Тъй като те гледам... вземи просто да умреш.
Свит си като червей, там, долу. Скрил си се в черупка, не поглеждаш настрани. Червей. Червей. Умри?
Откога не си чувствал вятъра в косите си? Откога не си бил сред върховете на вековните гори? Полети, разпери крилете, бъди свободен, мисли... или умри.
публикувано от
nebula
в
21:18
0
коментар(а)
етикетъ: Огнен възглас
2006/04/20
Хляб и зрелища
Пролет пукна... и лудостта излезе от зимното си ложе.
Един луд нахрани просяк. Няколко десетки души гледат отстрани и се подсмихват. Лудият говори на цял трамвай хора и им изнася морални лекции. Те се смеят и всеки наднича назад да види какво става.
Злокобно е когато започнеш да се замисляш дали лудият е луд или просто казва истината без да го интересува кой какво точно мисли за него след като вече всичко му е дошло до гуша.
Хляб и зрелища... Масата се тътри монотонно в един стереотип на движение към едно и също място. Месомелачката на света очаква тези покорни овце да влязат между ножовете й - после идват следващите. Радват се на противно трагични неща в деня сякаш са истинско забавление, стига да има хляб.
Жалка картинка...
Sir, yes, sir! Fuck you, sir!
публикувано от
nebula
в
15:24
1 коментар(а)
етикетъ: Огнен възглас
2006/04/06
The Procession of noRoth
Защо ли за мен това представлява човешкия дух?... Разкъсаната плът на душата, изпаднала от висините до най-долните кръгове на Ада. Упадък и гнилост...
Then again... what the hell?...
публикувано от
nebula
в
14:36
0
коментар(а)
етикетъ: Огнен възглас


