Зад сянката
И ето, скрито в сянката то стоеше, притаило дъх - желанието. Искаше да изскочи сред нощния здрач и да сграбчи нежната плът на човешката шия, да накара двама души да вкопчат се един в друг. Защото зад него стоеше и страхът - страхът от самотата.
Треперещ като лист, сякаш сред снежна буря посинял от студ, страхът от самотата сред тихия си плач въздишаше. А щастието си играеше закачливо с любовта зад един ъгъл, скрито от заблудените погледи на случайни минувачи в сянката на късмета.
Най-далеч, в дълбините черни на сенките, стоеше един тъмен силует - спокоен и тих, крачещ бавно към по-светлата част на нощния пейзаж.
Смъртта.
... И обърканите очи на живота, стоящ между желанието, страха от самотата и гордата снага на амбицията, подпираща се на раменете на егоизма и скриваща крехката плът на омразата и нейната посестрима завистта, някак се изпразниха от всяко колебание и приковаха се към Смъртта. Животът се доближи до нея, прегърна я и впи устните си в нейните.
(Любовта и щастието се усмихнаха, прегърнати.)
...простичък поглед над живота...
