/*              tears of a sun: Сага */

2006/06/14

Сага

Старец грохнал на гроба ти сред снежни
преспи свири
На цигулка със струни изхабени
И с мелодията мрачна духа ти вечен дири
сред сенките на другите умрели...

Снегът покривката си все тъй бяла стели
И вятърът студен със снежинките танцува,
И вее на цигуларя стар косите бели,
Надгробната ти плоча ледено целува.

А старецът все тъй мелодията мрачна свири,
в тъмнината на нощта,
за да се завърнеш като повелител той те буди
в сърцето на зимата сега...

Тревожно зашумява плачещата над самотния
ти гроб върба,
Клоните й оголели затреперват
И лъчи студени иззад облаците черни
изпраща пълната луна,
Когато над ложето ти вечно
започва да надига се пръстта...

23/08/2001

(поправка: добавено "сега" днес, 14.06.2006)
To my Gloomy Friend's delight, I publish this poem of mine which happens to be his most favourite of all my creations. ;-)

No comments: