не
плътта и душата си разголих за теб.
покая се.
нека грехът ти бъде простен.
но не, не и от мен...
/*
"yet each man kills the thing he loves"
плътта и душата си разголих за теб.
покая се.
нека грехът ти бъде простен.
но не, не и от мен...
публикувано от
nebula
в
09:51
0
коментар(а)
етикетъ: собствени въплъщения
искаш да убиеш нещо в себе си, да изстискаш го навън - кърваво, разложено.
съдираш душата си, плътта си, сърцето си стъпкваш, взимаш нечие сърце и настрани го хвърляш -
за да изскубнеш отровата навън, но тя стои загнездена сред разкъсаната плът на твоята душа...
-- to the one tearing herself apart
публикувано от
nebula
в
18:10
0
коментар(а)
етикетъ: Посвещения
Смрад на разлагащи се от алкохол вътрешности рано сутрин. Вонята носи се на метър от източника си гноящ, мъж на почти средна възраст, добре облечен.
Млади хора, умни, интелигентни, разследвани защото са използвали правото си да изкажат свободно своето мнение. Възмутени и отвратени от "градивната" дейност на държавния апарат, стъпкващ всеки мислещ индивид, отправили са те очи с огорчение някъде там, навън, дирещи свобода.
Възмущение. Отвращение. Кипяща кръв. Гняв. Бликащи мисли и стиснати зъби.
Улици мръсни, пълни с все повече бездомни клети души.
Масите от хора озверели, ожесточени, затъпели, изнервени и изморени в сивото притискащо ги ежедневие крещят обезумели "Хляб и зрелища!" докато не Рим, а България гори.
Аз усещам... а ти усещаш ли мириса на напиращата революция? :>
публикувано от
nebula
в
11:03
0
коментар(а)
етикетъ: Огнен възглас
публикувано от
nebula
в
12:46
0
коментар(а)
етикетъ: Beloved lyrics, собствени въплъщения
... и всяка една душа
самотна в свой свят стои,
сгушена, в тъга,
с жажда за топлота
и взряни в тавана празен очи...
(сама си ти, там... сама съм аз, тук... самотници две, а можеше да е друг... нашият ден, нашият свят... всички едно да искат, а цяла реалност да ги дели...)
inspired by: Anathema - "Flying"
публикувано от
nebula
в
16:20
0
коментар(а)
етикетъ: собствени въплъщения