... Някак си... не е честно
Вървиш леко занесено, забързано към входа на метрото. Влизаш с бърза крачка и те облъхва ураганният въздух, получаващ се от незнайно какви щури физични закони. Вадиш си картата и я показваш в крачка на жената зад стъклото...
... и кадърът се забавя....
Виждаш как едни злобни, недоверчиви очи те поглеждат... минаваш, но бариерата не те пуска... тропане по стъклото те връща назад и виждаш как изкривената в гримаса уста ти говори нещо, очите с куха ярост те пронизват... забелязваш тъмното червило по движещите се в изкривена физиономия нагръчкани устни и браздите в кожата по сивкавото лице, около което настръхнала и унила виси някак мъртво-изглеждащата неопределима на цвят, по-скоро сива - но не точно - коса...
Подаваш си картата за по-щателна проверка и тя бива грабната от ръце сякаш на граблива птица, поглежда те с недоверие този хибрид между жена и изпосталял бухал, съсухрените ръце ти връщат картата сякаш с недоволство и ти продължаваш нататък, чудейки се...
----
... няма никого.
Трябват ти, а ги няма. Чакаш....
... След половин час виждаш признаци на живот. Примигват лампите на таблото - явно са се появили, говорят по телефона. Докладвал си вече писмено за проблем... да, забрави да попиташ кой точно имаше проблем, но все пак е рано... сутрин... и си сам на работа...
... Какво им пука?...
Звъни телефонът и отсреща троснат глас те пита кой е съобщил за несъществуващия проблем, ти отвръщаш, че не знаеш. Още по-троснато ти се отвръща, че такъв проблем няма, така че проблем си има който е докладвал...
... Интересно... тросва ти се някой, който е дошъл по-късно отколкото е трябвало...
Седиш и гледаш начумерено.
А искаше този ден да бъде хубав. Стана с хъс и желание денят да е усмихнат, с мисълта колко работа ще отхвърлиш днес...
Мотивацията ти някак се изпари... Дори да свършиш повече работа никой няма да го забележи... колко мотивиращо...
Седиш и гледаш празно.
Защо точно всеки е така решен да скапе деня ти?... Всички са озлобени и нервни... Дори твоята усмивка изчезна...
... Някак си... не е честно...

