Мислител
Сам в тъгата си седиш,
с лице угрижено и бледо
към същността се ти стремиш,
коя другите не поглеждат даже бегло.
И в тази тъмнина,
в мрака на мислителя,
търсиш ти светлина
и своята житейска истина.
Но не е ли мракът светлина,
а лъчите слънчеви заблуда?
Не е ли студенината топлина,
милувката на вятъра?
Не е ли злото все пак добро,
а бедствието благодат?
Не е ли смъртта освобождение,
а животът на Земята
истинският ад?
05/01/2001
Ето светлина видя и любимата на Шоколадовата Ми Принцеса моя творба. ;)

No comments:
Post a Comment