/*              tears of a sun: Empty */

2006/04/07

Empty

Жизнен, изпълнен с енергия по пътя си смело вървиш,
облян от горещото слънце на безбройни мечти.
Даващ ти твоето сърце, протягаш ръце към тези лъчи
и изгаряш в екстаза на блян осъществен за един миг.
Изгаряш и превръщаш се в купчина пепел изгоряла плът,
за да възкръснеш от пепелта си с горчиви сълзи
и като феникс прероден да поемеш отново напред,
със сърце окървавено, и да протягаш пак и пак ръце
към слънцето безмилостно, към тази любов жестока,
която погубва те не мигом, а бавно всеки час...

-

Толкова рани, толкова белези дълбоки,
накрай пътя си уморено ти седиш,
и може би тогава ще дойде тя,
нежна и красива в обичта си
и с ласки всеотдайни ще те гали,
изтощен от чакането дълго,
за да заспиш удовлетворен
вечния си сън безмълвно...

Всеки губи живота си и жизнената си сила в поредица от предателства на близки хора и чакане да дойде някой истински човек, когото наистина го е грижа. Някой ден, когато човек вече е изгубил желание за всичко и останал е без либидо, може би ще намери това, което толкова дълго е чакал. Но нима ще има тогава значение?...

No comments: