Увяхнал цвят
Омачкан от живота старец
стои превил вяло рамене,
сякаш на плещи е понесъл
бремето на всеки минал ден
Очи уморени, гаснещи,
опитват се отново да се съживят,
изправя се за миг и пак човек е
както някога в житейския си път.
Но смачкват го без жал отново
годините безбройни
и пак омачкан, стар
рамене присвива жално -
та и те били са нявга стройни,
преди, в далечното начало...
18:37 06/04/2006


No comments:
Post a Comment