Хляб и зрелища
Пролет пукна... и лудостта излезе от зимното си ложе.
Един луд нахрани просяк. Няколко десетки души гледат отстрани и се подсмихват. Лудият говори на цял трамвай хора и им изнася морални лекции. Те се смеят и всеки наднича назад да види какво става.
Злокобно е когато започнеш да се замисляш дали лудият е луд или просто казва истината без да го интересува кой какво точно мисли за него след като вече всичко му е дошло до гуша.
Хляб и зрелища... Масата се тътри монотонно в един стереотип на движение към едно и също място. Месомелачката на света очаква тези покорни овце да влязат между ножовете й - после идват следващите. Радват се на противно трагични неща в деня сякаш са истинско забавление, стига да има хляб.
Жалка картинка...
Sir, yes, sir! Fuck you, sir!

1 comment:
Пролет пукна, ние не, ние не...
Обаче май през зимата, докато сме се угоявали с храни, пускали сме шкембенца и сме си отглеждали истински ангорски пулове подмишница, да ни е умряла съвестта и съзнанието да е предало богу дух...
Post a Comment