Понякога...
Как писва понякога... как писва ти всичко...
как писва дори погледа на две кафяви очи
гледащи те загадъчни, изпълнени с мечти скрити...
как писва ти денят пъстър, изпълнен с мигове
и хората смеещи се ведро край теб...
Писва ти нежно с пръсти да сплиташ, грижливо,
за тези край себе си от нишките на душата си люлка,
да даваш частички от собственото сърце,
за да летят волно те без тягост и мъка...
Как само писва понякога да си жив...
Как само писва... да си човек...
Как само боли...

1 comment:
Достатъчно добра причина да сметнеш, че си заслужава да напуснеш редиците на човешкия род.
Post a Comment