Illusions

Вдигаш ти глава и виждаш миража на цвете, разцъфващо в едно човешко сърце. Усмивка изгрява на твоето лице, топлина изпълва твоите гърди. Протягаш ти ръце да докоснеш красотата на една мечта, на един сън, на едно видение, и кожата ти жадно тръпне в очакване на милувка, на нежен допир с любов изпълнен. Очите ти блестят и в тях плува отражение на един свят, който е отвъд. Там е и то, щастието... Отвъд реалните предели, където само ти видял си го, на твоето съзнание недъгаво отроче.
О, мираж жесток, жесток с красотата своя, изпълваща деня ти. Жесток... коравосърдечен... просто мираж...
Огледалото се счупва на хиляди малки парченца. Рухва отражението на искрите в твоите очи. Рухва илюзията, миражът вовеки е изгубен... изгубени са и всичките онези хиляди звезди по небосвода, които виждаше ти някога...
Болка пропълзява в сърцето ти и по вените се стича в цялото ти същество. Стича се към върховете на косата ти и сякаш в пустощта на вечността отеква твоят вик изпълнен с мъка и тъга.
Тъга по един сън изгубен, по една мечта строшена и стрита на прах без милост и без жал...
Реалност?...
Heaven shall burn... when we are gathered.

No comments:
Post a Comment