/*              tears of a sun: Are We There Yet? */

2006/05/13

Are We There Yet?


Ех, не се ли умориха?... Тези хора, тези жалки опити за някакъв вид нова мимикрия...
Отгоре на всичко, като съвсем прилежен луд, намества се човек в моя дом, пред моята камина, и на Моя територия си позволява някакви своеволия... Дали има нужда да коментирам точната начална скорост, с която отлита в списъка на хората, които не ме считат вече по разни ми ти причини за мила и дружелюбна? ;) Мда, хубав е ефектът на метода "казвам директно мнението си в очите ти." Най-малкото прогонва наглеци, ако ли пък не - с още някой друг ритник по безочливите им седалищни части се сещат да се изнесат.

Замислянето по въпроса "Защо?" в случая дава наистина странни резултати - май все пак си въобразяват, че с наглост и усилени опити за папагалско копиране на нечие поведение могат да спечелят внимание или вид уважение - how pathetic...
Човек е такъв, какъвто е, а какъв е зависи само от това какъв се изгражда сам като истинска личност - за този процес, уви, стремежът към подражание докарва само фабрични дефекти, чието отстраняване след това е доста проблематично. (how sad)

За момент почти може да си помисли човек, че все още се намираме в каменната ера, когато с любопитство изпускаме камък на крака си, защото когато съседът го прави издава много интересен и мелодичен крясък...

Are we there yet?...

No comments: