/*              tears of a sun */

2006/06/28

Hollow




So hollow inside... hollow... with a friend so close once... to have grown so far apart... so hollow... so dark... so sorrowful deep down inside...
Days swelling with gray lead, seeing how dirty people live...

Колко грозни са повечето хора, разядени отвътре сякаш от отрова...
Арогантни, егоисти, жадни да надвият те, да вземат всичко твое...
Колко рядко намират се души красиви, които с нежността си те даряват,
приятелството си на тях дарил си, но времето... времето и туй разяжда...
сякаш никога не било е... и празен те оставя... колко жалко... колко мъка...
Сякаш проклет си бил нещо красиво, кое имал си за миг, да бъде ти отнето...
да изгубиш от малкото души красиви поредната една...
как да не стичат се сълзите ти горещо в нощната тъма?...

2006/06/25

Мдаа...

Изводи днес:

1. Всички в семейството ми са луди. И по майчина, и по бащина линия.
2. Всички хора имат психични отклонения. Дори най-интелигентните.
3. Следвайки от 2, лудници вече не са нужни. Трябват домове за нормални хора без силно изявени патологии.
4. Семейните сбирки са много вредно за здравето нещо.

God save us all! - But He is, unfortunately, dead. So nobody's saving us.

2006/06/24

Колко са бледи... (2)

Колко са бледи цветовете днес...

Колко са бледи цветовете днес... и вчера бяха сякаш избелели...
Днес са унили и невзрачни, изгубили своята сила... Размазани и съсухрени като клоните на умиращо дърво... В ствола си загнили, наближаващи смъртта...
Такива са и хората... колко жалко, за всичката душа... Загнилостта напредва и набира сили, прояжда тихите сърца, опиянено мечти поглъща цели и заглъхват в стомаха й милите слова... Остава само отровата след ферментация... Воняща силно на разпад и сякаш гниещи отпадъци... това останало е от човешката душа...
Колко жалко за всичко онова, кое създадено от човешката ръка така красило е дните на усмихнати слънца... със своето изящество и олицетворението на духа... Но уви... мъртво... мъртво е сърцето и само сълзите останали са вече да попива ги плътта повехнала от горест...
Плачи и ти, плачи, за да почувстваш последните дихания на живина - няма друг живот в загнилото ти тяло, няма друг живот в съзнанието вяло, нито чувство в сърцето ти, превърнало се от всекидневието в ябълка проядена от червеите на сивата пихтиеста маса на глупостта... само сълза останала е в очите ти като последен признак на това, че бил си някога дишащо и чувстващо истинско същество, а не плод на блудкава илюзия за живот в грозотата на света.