2008/01/20
2007/12/15
черната маска на самотата
...
седя, с тази маска на лице -
черната маска на самотата и копнежа вътре в мен
публикувано от
nebula
в
16:32
0
коментар(а)
етикетъ: собствени въплъщения
2007/10/02
...
пепел през пръстите изтича, наместо пясък
вкочанен отвътре гледаш
иззад стената на ретините влажни
в затвора на протеиновата си обвивка
нещо... отвътре... липсва...
публикувано от
nebula
в
10:07
0
коментар(а)
етикетъ: собствени въплъщения
2007/09/21
Сиво
Стана ми сиво. Сякаш нещо отвътре изхлипа съкрушено и изпълнено с носталгия.
Колко ужасно било да спреш да си част от нещо цяло. Да изчезнеш от нещо, към което някога си принадлежал. Да го гледаш отстрани чужд, непознат, далечен.
И вътре в теб нещо се бунтува. Чувство сякаш изпъден си от вкъщи и запратен във вечно изгнание, което никога няма да свърши.
А в същото време си тръгна сам, защото нищо не бе както преди. Всичко изглеждаше като гротеска на самото себе си, извратен вариант на нещо, което си обичал. Бяха го осквернили и омърсили, и то вече не бе то, нещото, което си обичал и към което си принадлежал. Бе нещо изпразнено от същността си, куха черупка с име, в която вече не се чувстваше на място. Тръгнаха си и другите, тези, които ти бяха най-близки. Всичко се разпадна под тежестта на сквернството.
И все пак тази носталгия. Носталгия, като гледаш същото онова, към което си принадлежал, но което е било осквернено. Вече не виждаш сквернството по него. Усещаш само тъгата по това да си пак част от онова, което вече не съществува.
публикувано от
nebula
в
03:03
0
коментар(а)
етикетъ: Вопъл
2007/09/17
нищо
какво костваше дума на прощаване?
нищо.
отиде си. остави я сама.
тя плачеше в нощите студени.
горчивата усмивка бе останала така - горчива насред полето от мълчание.
публикувано от
nebula
в
12:35
0
коментар(а)
етикетъ: собствени въплъщения
