гледаш хората край себе си. бодро крачат в еуфорията на своя миг и усмихват се, споделяйки емоцията. но ти си огледало. усмихват се в теб, а отражението се връща удвоено и малко наопаки, в по-интересен и все така еуфоричен вид.
гледаш хората край себе си. гледаш ги през портала на тяхното измерение. крачиш бавно в своето. съзираш в слоевете прах и есенни листа следи от стъпки - твоите собствени стъпки, защото тук няма никого другиго. тук си само ти. мрачното небе ти кимва сутрин. сивотата обгръща теб. натежали звезди се прозяват заедно с теб. вятърът пее само за теб. но те - другите хора, те са другото измерение. онова измерение, в което мислите отлитат като изплашени врабчета, пиещи вода. където миговете се прескачат в дивия си бяг и времето бърза нататък. другото измерение. където всичко има свой си определен ред, определен от тях, другите хора. догми. правила. очаквания.
гледаш хората край себе си. гледаш ги от другата страна. виждаш ги. те те гледат с поглед полусляп.