невидим
как безпомощно стоиш понякога, сякаш светът пропъдил те е.
гледаш своите приятели и протягаш им ръце, и сякаш си невидим
сякаш в мъгла забулен си и скрит,
а така самотно ти е и толкова си тъжен, но уви...
/*
"yet each man kills the thing he loves"
как безпомощно стоиш понякога, сякаш светът пропъдил те е.
гледаш своите приятели и протягаш им ръце, и сякаш си невидим
сякаш в мъгла забулен си и скрит,
а така самотно ти е и толкова си тъжен, но уви...
публикувано от
nebula
в
11:05
етикетъ: собствени въплъщения
No comments:
Post a Comment