Пепел от мечти
Плът с цвят на пепел уморено крачи
по улиците сиви с прах изпълнени,
безлично всеки мислите си грачи
сред хаоса от гласове повяхнали
и въздишките летят обезкрилени
вяло над мръсната земя отъпкана...
Стрелките на часовника са спрели,
а очите гледат тъй оцъклено
къде ли са отишли техните надежди
и вярата им в бъдеще изпълнено...
сякаш от вакума погълнати, стопени,
и душите тлеят като жарта мъртво...
-----
09.07.2006
А ние все сами сме,
аз и ти, далеч...
Така било е писано,
мечтите ни да гаснат,
бляновете да остават там,
неутешимо почернели
като въглени горещи
и да изгаря ни копнеж,
тъй дълбок и жаден
с поглед впит отчаяно
да търсим един друг,
ръцете да протягат се
и да намират само студ...
-----
10.07.2006
For a lost dream... and a lost person...

No comments:
Post a Comment