/*              tears of a sun */

2007/08/16

Зад сянката

И ето, скрито в сянката то стоеше, притаило дъх - желанието. Искаше да изскочи сред нощния здрач и да сграбчи нежната плът на човешката шия, да накара двама души да вкопчат се един в друг. Защото зад него стоеше и страхът - страхът от самотата.
Треперещ като лист, сякаш сред снежна буря посинял от студ, страхът от самотата сред тихия си плач въздишаше. А щастието си играеше закачливо с любовта зад един ъгъл, скрито от заблудените погледи на случайни минувачи в сянката на късмета.
Най-далеч, в дълбините черни на сенките, стоеше един тъмен силует - спокоен и тих, крачещ бавно към по-светлата част на нощния пейзаж.
Смъртта.
... И обърканите очи на живота, стоящ между желанието, страха от самотата и гордата снага на амбицията, подпираща се на раменете на егоизма и скриваща крехката плът на омразата и нейната посестрима завистта, някак се изпразниха от всяко колебание и приковаха се към Смъртта. Животът се доближи до нея, прегърна я и впи устните си в нейните.

(Любовта и щастието се усмихнаха, прегърнати.)

...простичък поглед над живота...

2007/08/14

Втора самота

ВТОРА САМОТА
(Константин Павлов)
Най-извратената самота -
сам сред милиардите себеподобни
.
Сам.
Като дърво,
загубено
в гора.
Тълпа от самотници -
смешно и страшно -
огледално размножен един и същи образ.
Себеповторение до себеобезсмисляне.
Сомнамбулни движения.
Сън, който сънува самия себе си.
Любов? Към кого?
Към отразеното в огледалото?
Обладаваш така,
както би обладал огледало.
И по същия начин убиваш -
без чувство.
И без болка.

2007/07/30

не

плътта и душата си разголих за теб.
покая се.
нека грехът ти бъде простен.

но не, не и от мен...

2007/07/27

да убиеш себе си

искаш да убиеш нещо в себе си, да изстискаш го навън - кърваво, разложено.
съдираш душата си, плътта си, сърцето си стъпкваш, взимаш нечие сърце и настрани го хвърляш -
за да изскубнеш отровата навън, но тя стои загнездена сред разкъсаната плът на твоята душа...
-- to the one tearing herself apart