Детето
детето...
уби детето!...
свят жесток, уби го ти,
нямаш ли милост, капка жал
в тез студени си гърди?...
уби детето!...
детето в мене ти уби...
уби го чрез всички тези
чиято вяра ти погубил си жестоко,
вярата във всички добрини...
----
Като онзи ден се чувствам, когато подавайки ръка за помощ на залитаща дама млада в отговор получих поглед плах и с недоверие изпълнен. За ръка ме хвана благодарна, но побърза да намери друго място да застане, да се хване за бездушния метал във влака бърз. Чантата си провери, да не би да бъде празна...
Къде!? Къде е човещинката в тез души, уплашени и смачкани тъй от живота?... Колко тъжни са тези дни... лишени от доверие и от добрината...
Само кал в душата, кал...


