faded away
everyone knows that i am present, but does anyone see me?
/*
"yet each man kills the thing he loves"
everyone knows that i am present, but does anyone see me?
публикувано от
nebula
в
22:38
0
коментар(а)
етикетъ: Вопъл, собствени въплъщения
"Здравейте, приятели! За кратко се отбивам, да видя как сте. Виждам, че сте добре и живи! Наздраве! Да пием по питие за приятелството!" - казва тя и със широка усмивка отлита на крилете на любовта.
публикувано от
nebula
в
18:40
0
коментар(а)
етикетъ: Посвещения
с пластмасов макетен нож
стържа реалност от илюзии
за къс от жива плът и камък
публикувано от
nebula
в
00:43
0
коментар(а)
етикетъ: собствени въплъщения
whatever it is, this light that never shines
whatever it is, the craving in my heart
i cannot see that which tingles my senses with seduction
as if blind, my eyes refuse to let the world in
where am i, what is this place deprived of sanity
публикувано от
nebula
в
18:27
0
коментар(а)
етикетъ: собствени въплъщения
лицемерни празни, грозни протеинови обвивки... мислещи се за хора.
отвратена съм. от всички и всички.
лицемерието, тайния сексуален живот, изневерите, било то със жени или мъже, този безумен неутолим глад винаги за ВСИЧКО и по МНОГО, без дори да ги интересуват чувствата ти, това, че те карат да се чувстваш като употребен парцал, защото ти за тях си просто поредната дупка, с която се опитват да си доставят удоволствие, което никога не им стига, защото и те не знаят какво точно искат и от какво имат наистина нужда, за да утоли безумния им глад.
в края на краищата се оказва, че на всички просто им е все тая, така или иначе, стъпкват ти чувствата, сърцето, достойнството, и продължават напред сякаш нищо не е станало, никога нищо не се е случило и не е било.
изпълва ме самота, и в същото време - безмерна, безмерна погнуса от всеки, която не може да бъде преодоляна. отвращавам се. гади ми се....
ще си стоя в онзи, дугия ад - празния.
публикувано от
nebula
в
09:42
0
коментар(а)
етикетъ: Вопъл, Огнен възглас, собствени въплъщения