/*              tears of a sun */

2006/09/11

Grinning Mouths

the sound of wings flapping behind me...
hungry vultures looking for flesh,
chewing on all those blind eyes
in ashen faces wrinkled in death
with all those grinning mouths
shouting towards the clouded skies

screams of pain yet unspoken
long past they died...



Inspired by: Isis - Grinning Mouths.

2006/09/03

Сивота

разстила се безпощадно булото на мрака,
бистри сълзи като искрици трепкат
в жалните очи, плачещи сред сивотата...

... на всичките онези безизразни, студени лица...

искаш да летиш сред светлината на слънца,
но кълват те грубо ятата без пощада,
кълват душата ти дорде нищо веч не ти остава...

и като цвят повехнал унило ти се свиваш...

като звезда в простора искаш да се рееш,
а спират те оковите на този свят,
свят изпълнен с вакуум и човешки страх...

толкова мечти и всички погребани отдавна...

порив носи те на своите криле към свободата,
искаш да разпериш ти криле волно,
но спъва те, спъва те вечно празнотата...

2006/08/24

... Някак си... не е честно

Вървиш леко занесено, забързано към входа на метрото. Влизаш с бърза крачка и те облъхва ураганният въздух, получаващ се от незнайно какви щури физични закони. Вадиш си картата и я показваш в крачка на жената зад стъклото...
... и кадърът се забавя....
Виждаш как едни злобни, недоверчиви очи те поглеждат... минаваш, но бариерата не те пуска... тропане по стъклото те връща назад и виждаш как изкривената в гримаса уста ти говори нещо, очите с куха ярост те пронизват... забелязваш тъмното червило по движещите се в изкривена физиономия нагръчкани устни и браздите в кожата по сивкавото лице, около което настръхнала и унила виси някак мъртво-изглеждащата неопределима на цвят, по-скоро сива - но не точно - коса...
Подаваш си картата за по-щателна проверка и тя бива грабната от ръце сякаш на граблива птица, поглежда те с недоверие този хибрид между жена и изпосталял бухал, съсухрените ръце ти връщат картата сякаш с недоволство и ти продължаваш нататък, чудейки се...

----


... няма никого.
Трябват ти, а ги няма. Чакаш....
... След половин час виждаш признаци на живот. Примигват лампите на таблото - явно са се появили, говорят по телефона. Докладвал си вече писмено за проблем... да, забрави да попиташ кой точно имаше проблем, но все пак е рано... сутрин... и си сам на работа...
... Какво им пука?...
Звъни телефонът и отсреща троснат глас те пита кой е съобщил за несъществуващия проблем, ти отвръщаш, че не знаеш. Още по-троснато ти се отвръща, че такъв проблем няма, така че проблем си има който е докладвал...
... Интересно... тросва ти се някой, който е дошъл по-късно отколкото е трябвало...
Седиш и гледаш начумерено.
А искаше този ден да бъде хубав. Стана с хъс и желание денят да е усмихнат, с мисълта колко работа ще отхвърлиш днес...
Мотивацията ти някак се изпари... Дори да свършиш повече работа никой няма да го забележи... колко мотивиращо...
Седиш и гледаш празно.
Защо точно всеки е така решен да скапе деня ти?... Всички са озлобени и нервни... Дори твоята усмивка изчезна...
... Някак си... не е честно...

2006/08/21

Феникс

искам да умра свободна като птица, достигнала слънцето,
с изгорели криле да падам в спирала надолу към отвъд
,
застинала с усмивка и поглед вперен в мечта достигната
и копнеж така парещо преследвал ме вече утолен ...

(из Ода на Феникса)

устните жадни, вече напоени със страстта на мрака нощен
и отпили от плътта гореща на омайващия странник,
ноздрите леко разширени, аромат горещ поели
на кожата трептяща нежно на лунна светлина -
жадно и непокорно, бурни в желанието потопени,
отдали се, отдали се жадно на огъня горящ дълбоко...
въздишка лека... поемаш въздух... топлина... летиш високо...

2006/08/20

Ирония

Някога, тогава, на една снимка...

Разперил ръце, волно ти летиш
с усмивка широка и поглед блестящ,
свободен, като птица носиш се
в простора широк на хиляда мечти...

Сега, някъде там, в големия свят...

Днес виждаш мечтите свои
тук, в моите две тъмни очи,
безумен, сякаш отчаян за надежда
в душата ми искаш да я намериш...

Погледни...

Две шепи с цветята на живота,
океан от прашинки,
небе - празно и широко.
Мечти?...